Стефан Цанев Притча о Бинке Желязковой

Красимир Георгиев
„ПРИТЧА ЗА БИНКА ЖЕЛЯЗКОВА” („ПРИТЧА О БИНКЕ ЖЕЛЯЗКОВОЙ”)
Стефан Неделчев Цанев (р. 1936 г.)
                Болгарские поэты
                Перевод: Димитр Дянков


Стефан Цанев
ПРИТЧА ЗА БИНКА ЖЕЛЯЗКОВА
 
Утихна вятърът и облака отнесе.
Ще се покаже слънцето след миг.
И изведнъж земята се разтресе
от общ победоносен вик!
 
Крещяха всички пойни и непойни птици.
До капката последна на дъжда
трепереха с прехапани езици
във свойте дупки и гнезда –
 
сега крещят! Крещят, след облака дюдюкат:
– Не се боим, не се щадим, не се...
И всяка се напъва – след минута
най-малко слънце ще стресе!
 
Една-едничка птица, свита като лешник,
мълчи върху върха на скършен бук.
Когато бурята над нас трещеше,
една тя пееше напук.
 
Дългът на гения? Надежда на глупака –
че нужен е гласът ти в тежък час?
Не знам. Но треснеше ли, с ужас чаках:
ще млъкне ли?... Не замълча.
 
Сега мълчи, трепери мокра, жалка, смешна,
проскубана, сама... Е, пя – за чий?
Презираха те тайно – като пееше,
и явно – че сега мълчиш.
 
Утихна вятърът. Под божията стряха
нещата следват свой законен път.
Мълчат – през бурята които пяха.
Мълчалите – сега крещят.


Стефан Цанев
ПРИТЧА О БИНКЕ ЖЕЛЯЗКОВОЙ (перевод с болгарского языка на русский язык: Димитър Дянков)

Утихла буря и за облаками
проглянет солнце через миг-другой.
Победным птичьим криком, голосами
дремучий лес исполнился волной!
 
Кричали птицы все – и певчие и нет –
хотя дождя до капель до последних
дрожали мелкой дрожью, уткнувшись кое-где,
не смели рта открыть, забыв совсем о песнях.
 
Теперь кричат. За тучею последнею грозятся:
– Мы, не боимся, не щадим себя. Мы не...
И будто все готовы – лишь бы поднапрячься –
и красно-солнышко снести себе!
 
И только пташка маленькая, сжавшись вся в комочек,
молчит в вершине сломанного бука.
Когда свистела буря, та без проволочек
назло ей пела, а теперь – ни звука!
 
Долг гения? Надежда дурака ли –
что нужен голос твой в пустыне чахлой?..
Не знаю. Гром за громом в ужасе мы ждали:
замолкнет?... Нет, не замолчала.
 
Теперь молчит. Дрожит вся мокрой, жалкой, неуклюжей,
растрепанной, одной... Ну, пела – ну и что ж?!
Тогда тайком все ненавидели ее же
за то, что пела. И что молчит сегодня, – тож...
 
Утихла буря! И под крышею у Бога
законным прежним чередом идут дела опять.
Молчат все те, в грозе что пели много.
Молчавшие тогда – теперь кричат.